Старопланинските манастири – огнища на българското съзнание и духовност
|
До манастирите в Централен Балкан не се стига по общоизвестните широки пътища. Национален парк Централен Балкан, основната цел са 7-те Старопланински манастири – Гложенският, Троянският, Новоселският, Батошевските манастири, Соколският и Дряновският манастир. Ако някога попаднете за първи път по тези места, не бива да пропускате и Етнографския комплекс Етъра край Габрово, пещерата „Бачо Киро” и екопътеката над Дряновския манастир.
Истинското начало на маршрута е гр. Ябланица, но не непременно заради вкусния локум и халвата. Оттам се тръгва по пътя за с. Малък извор, където е отклонението за първия обект - Гложенският манастир, който е разположен в северната част на Стара планина. Според преданието манастирът е построен през XIII век от украинския княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В обителта многократно е намирал спасение Васил Левски, един от най-ярките ни национални герои в освободителните борби срещу Османската империя, а след Освобождението там е бил заточен известният български книжовник Васил Друмев. Голямата изненада на маршрута, продължава разказа си планинският водач, е търсенето на пътя към Новоселския манастир из малките улички на Априлци. Почти никой от групата от 40 човека не го е посещавал макар, че се намира в самия град. Новоселският манастир е първият построен възрожденски манастир. Голяма част от другите манастири разполагат с история от преди Възраждането. Новоселският манастир се намира в квартал Ново село на град Априлци и е строен през XIX век от местни първенци. Дъщерите на някои от тях са едни от първите монахини в него. Той има кратка история, но за сметка на това е една от най-тъжните. Той е бил в центъра на боевете по време на Априлското въстание срещу османското иго в края на XIX век. В продължение на девет дни там е била установена българска власт и създадена Новоселската република. Ново село било обкръжено от турските потери и започнали много тежки боеве. Накрая в манастира се скрили оцелелите. Там все още могат да се видят следите от куршуми, там се пазят и костите на покосените от турски ятагани монахини. Днес този манастир изглежда като едно райско кътче, на пръв поглед там няма и помен от кланетата. Един китен двор, чешма отпред, четири смърча, които сякаш израстват от стените на църквата и придават неповторим характер на гледката. Над кв. “Острец” в края на Априлци пътят отново ни издига нагоре, за да ни изправи за момент лице в лице с първенеца на Стара планина връх Ботев (2376 м).След моста пътя продължава към Батошевския мъжки манастир, който се намира на около 10 км в пазвите на планината. Манастирът е основан през XIII век от българския патриарх по времето на цар Михаил II Асен (1246-1256) . През Възраждането в него е било създадено едно от първите светски (килийни) училища.
Следващ е Соколския манастир над Етъра, на 15 км югоизточно от Габрово, в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на манастира.
Когато влезете, първото нещо, което виждате, е красивият двор. В средата му, на преден план е уникалната, почти кръгла чешма, изградена от майстор Колю Фичето. Тя има осем чучура с формата на соколи. Ще видите много монети, които посетителите хвърлят, за да се върнат отново. Дойдеш ли веднъж тук, ти се иска да се завръщаш още много пъти. За разлика от останалите манастири, тук има едно изключение по отношение на архитектурата и строителството – в средата на двора, вместо църква, се намира чешмата със соколите. Самата църква се намира по-надолу, на една по-ниска площадка. Тя е с много интересни външни и вътрешни стенописи, правени от местни майстори от с. Шипка преди век и половина. Има данни, че на това място, още по времето на Второто българско царство е имало скален манастир и не е случайно, че на същото място е създаден отново манастир. |
|
